Независимо дали това заболяване е диагностицирано случайно или домашния любимец е с признаци, винаги за собствениците тази диагноза звучи страшно. Това е най-честото заболяване, което се диагностицира при възрастни животни от всички животински видове. Този термин ние ветеринарните лекари използваме, за описване на състояние на бъбреците, при което те не могат да изпълняват на 100% своята функция. Международната асоциация, която разглежда проблемите с бъбречната недостaтъчност (IRIS), разделя развитието на това състояние на няколко етапа. То може да възникне внезапно (остра форма) или да се развие бавно и постепенно без ясна клиника (хронична форма). Има и междинна форма, която се среща често и това е обострената хронична бъбречна недостатъчност. Някои породи котки и кучета показват генетична предразположеност към заболяването.

Основната функция на бъбреците е производство и отделяне на урина, чрез която се изхвърлят токсични елементи от организма и задържане на други много важни елементи. Бъбреците са съставени от милиони малки клетки, които са наречени нефрони. Каква е основната функцията на нефроните?

1. Регулиране на водната хомеостаза (баланс) в организма. По време на по-малък прием на течности организма реагира, чрез отделяне на по-малко количество урина, което има голямо съдържание на отпадни продукти. Когато функцията е увредена и бъбреците не могат да отделят отпадните продукти с малко количество урина, животните трябва да приемат повече течности, за да изхвърлят токсичните елементи. Затова и увеличеният прием на течности е ранен признак бъбречна недостатъчност.
2. Премахване на токсичните продукти от обмяната на веществата. Когато имаме намалена циркулация на течности или увредени нефрони в организма се задържат отпадни продукти, които предизвикват признаци на уремия. Важният показател, който се изследва при уремия е креатинина. При запазена функция на бъбрека той се поддържа в минимални количества в кръвта на пациента. Друг биомаркер, характеризиращ наличието на бъбречна недостатъчност е SDMA (най-ранният изследващ се показател) и уреята.
3.  Регулиране баланса на калций и фосфор в организма. При увредена функция се повишава силно фосфорът в организма.
4. Баланс на електролити. Най-важни са калият и натрият. При бъбречна недостатъчност има значителна загуба на тези вещества и от там организма се чувства силно отпаднал.
5. Регулиране на кръвното налягане. В бъбреците се съдържат сензори, които регулират кръвното налягане. Когато те се увредят кръвното се повишава. Хипертонията е характерна за бъбречно болни пациенти.
6. Задържане на протеини в организма. Здравият нефрон притежава филтрационна система, която не позволява в урината да попаднат протеини.
7. Производство на червени кръвни клетки. В бъбрека се произвежда хормонът еритропоетин, който стимулира костният мозък да започне да произвежда еритроцити. При бъбречна недостатъчност се развива тежка анемия. Важно е да се следи хематокрита при пациенти с увредена функция.
8. pH баланс на кръвта.

Животните са родени с два бъбрека, в които има милиони нефрони. Когато бъдат  загубени 1/3 от тези нефрони започва промяна в тези функции и се показват отклонения в лабораторните изследвания.

Клинична изява на острата форма на заболяването е внезапно спиране на производство на урина (най-често от прием на токсични продукти) и силно влошаване на лабораторните показатели. Това е животозастрашаващо състояние. При хроничната форма се наблюдават – повръщане, слабеене, увеличен прием на течности, отказ от храна и други.

Диагностика

Диагнозата се поставя след извършване на клиничен преглед, пълни лабораторни изследвания,  ехография на отделителната  система и измерване на кръвното налягане. Събраната информация е важна, за стадирането на заболяването. Чрез системата на IRIS ние определяме, в кой от четирите стадия на развитието на болестта е вашия домашен любимец.

Ще ви разкажем накратко за няколко наши пациента.

Първият е Дарина, която е на две години британска късокосместта котка. Постъпи за предоперативни изследвания. Досега не е показвала признаци на заболяване, но има известна загуба на тегло през летните месеци и е по-унила. Чрез изследванията ние установихме, че тя има втора степен на бъбречна недостатъчност. Чрез промяна в начина на хранене и включване на лекарства за около три месеца, без хоспитализация на пациента, нашите лекари успяха да я стабилизират и тя претърпя успешна операция. Оттук нататък за нея предстоят серия от изследвания минимум два пъти годишно, чрез които ние ще можем да контролираме това заболяване. Дарина не е единствения случай, който ние открихме случайно, затова съветваме редовно да водите животните си за годишни или за предоперационни изследвания.

Друг случай от нашата практика е Топчо, който е осемгодишен пинчер. От няколко месеца стопаните забелязват, че повръща два-три пъти седмично. След проведен преглед и извършени изследвания той беше диагностициран с хронична бъбречна недостатъчност трета степен. Незабавно го хоспитализирахме и след 7 дни интензивна терапия го изписахме със стабилни показатели. Но стопаните решили, че няма нужда да спазват нашите препоръки и 5 месеца след като беше изписан, той постъпи в клиниката в терминално състояние. Отново го хоспитализирахме и установихме още по-лоши показатели (4 степен). Нашите лекари успяха частично да подобрят състоянието му. Изписването беше доста рисково и той престоя около две седмици в нашата реанимация.

Към днешна дата той е жив сравнително стабилен, но продължава поддържаща доживотна терапия, и ни посещава всеки месец за контролни изследвания. Този път нашите инструкциите се изпълняват на 100% от неговите стопани. Надяваме се да успяваме още дълги години да контролираме това коварно заболяване.