Това е така нареченият Инфекциозен Перитонит по Котките. Заболяването е описано за първи път през 1960 година. Към днешна дата това е най-страшната инфекция при котките, която често завършва летално. Засяга котки от всички възрастови категории, като младите боледуват значително по-тежко.
ФИП се причинява от вирусът FCOV. Вирусът имат различни щамове, които се различават по своята патогеност и тежест на протичане на инфекцията. В миналото са се разделяли на две основни групи. Едните предизвикващи по-слаба клинична изява, а другите директно водят до класическия тежък развой на заболяването. Към днешна дата това разделяне не се прави, тъй като щамовете които предизвикват по-лека клиника мутират в по-опасните щамове. За жалост това остава една от най-трудно разбираемите и непредвидими инфекции по котките. Все още не може да се докаже защо някои котки след заразяването си развиват лека, а други тежката форма.
Котките се заразяват с FCOV чрез директен контакт с фекалии, съдържащи вирусът или чрез вдишването му. Заразените котки започват да го излъчват с фекалиите си след 48 час от заразяването си. Затова и котешките тоалетни се превръщат в основния резервоар на вируса в едно домакинство. Излъчителството обикновено продължава няколко месеца, но някои индивиди остават доживотни излъчители. Вирусът се размножава в сливиците и глътката на котките и е възможно да се отдели в околната среда и със слюнката, но само няколко часа или дни след инфектирането. Изхранването на котки в общи непочиствани редовно съдове е един от основните начини на разпространение.
Смята се, че мъжките котки са по-уязвими от женските. Някои породи котки като Абисинска, Хималайска, Британска късокосместа, Рагдол, Девон Рекс са предразположени към ФИП.
Заболяването се диагностицира по-често в развъдници, приюти и при животни изложени на стресови ситуации (например след претърпяна хирургична интервенция).
След инфектиране вирусът може да остане в организма на вашата котка в спящо неактивно състояние от няколко месеца до няколко години. Затова привидно здрави котки могат да са носители и излъчители на вируса.
Инфекциозният Перитонит в класическият си развой протича в две форми-Влажна и Суха.
Клинични признаци не се развиват при всички заразени котки, а само при 40%. Някои котки остават доживотни носители на вируса. Те отделят непрекъснато едни и същи количества от щама на вируса и рядко развиват FIP. При стресова ситуация те започват да отделят много по-голямо количество на вируса с изпражненията си.
Доказването на дадена котка, че отделя вирус, никога не е добра причина за нейната евтаназия, тъй като повечето от тях спират излъчителството след няколко месеца.
Поставянето на диагнозата не е лесна задача. Използват се комбинация от изследвания-правят се антигени и антителни тестове за бърза диагностика, коремна ехография или рентгеново изследване на гръдна и коремна кухина, PCR тестове, изследва се течността, която се образува и събира в кухините. Много важна част от поставянето ѝ е правилната интерпретация на резултатите. Благодарение на дългогодишната ни работа с много организации за бездомни животни, нашите лекари натрупаха богат опит в диагностицирането на това заболяване. В отделението ни по инфекциозни болести сме полагали грижи за много котки.
Диагнозата може да се постави и на базата на изключването, като се изключат всички заболявания с подобна симптоматика.
За съжаление за повечето котки заболяването е фатално. Регистриран в България и за по-голяма част от света, специфичен препарат за лечение на Коронавируса при котките няма. Лечението е насочено към облекчаване на признаци и подобряване качеството на живот. Въпреки това за някои котки е по-добре да бъдат евтаназирани.
Използването на кортикостероиди и имуносупресанти цели временно да се намали възпалителният отговор на организма и да подобри качеството на живот на котката.
Все повече се разчита на добрите резултати, които показва препарата GS (Remdisivir). Препарата беше регистрира във Великобритания през 2021 год. Той се поставя в продължение на много седмици и е доста скъп.
Няма разработена ваксина срещу Коронавирус при котките.
Covid-19 и Коронавируса по животните
Няма доказателства, че коронавируса по котките се предава и заразява човек. Напротив съществуват ограничени сведения, че човек може да зарази котка си с Covid-19. Симптомите, които развиват нашите пациенти са лека треска и няколко дневно неразположение.
Няма доказателства, че SARSCоV-2 (причинителят на Covid-19) може да се задържа по козината на котките и така те да го разпространяват.
Има доказателства, че SARSCoV-2 може да се прехвърли от човек на следните видове животни, при които протичането е леко или незабележимо: кучета, големи котки, порове, гризачи, елени, норки. Говедата и птиците е доказано, че не са податливи на инфекцията.
Има доказателства, че вирусът може да се предава между норките. Също така, че попаднал в тяхната популация вирусът претърпява значителни мутации и може да зарази отново човек. Това са доста тревожни данни, които СЗО публикува на собствения си сайт.
Ако вие сте диагностициран с Covid-19 здравните служби препоръчват:
В крайна сметка рискът от заразяване на човека от домашни животни се счита за минимален. Основният път на предаване на заразата при човек е от “човек на човек”.
Коронавирусната инфекция по котката и кучето се предизвиква от коренно различен коронавирус, който няма нищо общо със SARSCov-2.