SDMA всъщност е съкратеното име аминокиселината-симетричен диметиларгинин. Тя се произвежда от всички клетки с постоянна скорост. Има висока концентрация в мозъка. Отделянето на аминокиселина е през бъбреците и дава информация за тяхната функционалност.
За разлика от другите маркери използвани широко в диагностиката и проследяването на бъбречните заболявания, като креатининът и уреята, SDMA e показател, който много по-малко се влияе от функцията на другите органи в тялото. Телесното състояние, диетата, мускулната маса и други фактори оказват сериозно влияние върху креатининът и уреята. Основното предимство при изследване на SDMA за бъбречна функция, е че той много рано започва да се повишава в кръвта, на животни, които в последствие развиват бъбречна недостатъчност. Това ни позволява да диагностицираме пациенти в първи и втори статии на бъбречно увреждане. Стандартните тестове кръвни изследвания установяват повишаване на уреята и креатинина, след като вече бъбреците са загубили над 70 % от своята функционална тъкан. Увеличаването на SDMA в кръвните проби се установява при загуба на 40% функционална тъкан. Това ни позволява да диагностицираме и да започнем лечение на бъбречна недостатъчност, много рано преди появата на клинични признаци.
Необходимо е да се вземе малко количество кръв и да се пусне на специален апарат. Ветеринарна Клиника Ню Вита винаги се е старала да осигурява максимални грижи за своите пациенти и вече разполага с необходимата апаратура, за извършване на ранна бъбречна диагностика.
Всички бозайници може да се изследва SDMA включително и при човекът. Бъбречните заболявания засягат 30-40% от котките над 10 години, затова и те са прицелната група на изследване в нашата клиника.
Измерването на SDMA е ранен маркер за бъбречно заболяване, но той трябва да се интерпретира заедно с другите показатели. Изследването на креатининът, уреята, показателите на урината и не на последно място измерването на кръвно налягане, са важни с оглед преценка на тежестта на заболяването.
Поради редица особености на SDMA, интерпретацията трябва да се прави от ветеринарен лекар запознат със състоянието на пациента и в комбинация с други показатели. Изследването трябва да покаже поне две поредни завишени нива над 20 µg/dl в интервал от 2 до 4 седмици. Нива между 15 и 19 се водят съмнителни и трябва да бъдат проследени във времето.
Маркерът е особено ценен за ранен скрининг на бъбречни заболявани в латентната (скрита) фаза и за разграничаване на причините за повишаване на специфични бъбречни маркери при небъбречни заболявания (котешки хипертироидизъм).