Ще се опитаме накратко да ви запознаем с основните заболявания на черния дроб при кучето.
Хепатитът е възпаление на черния дроб. Инфекциозния хепатит при кучето се причинява от вируси принадлежащи към семейство Аденовирус. Човек не може да се зарази. Вирусът е опасен за мечки, чакали, лисици, видри и други.
Вирусът се отделя в околната среда от болни кучета с урината и носните изтечения. Попада в здравия организъм чрез директен контакт или чрез заразени постелки, купи и др. предмети. Най-уязвими са младите не ваксинирани кученца. След заразяване с вирусът клиничните признаци започват да се проявяват до 14 дни след контакта.
В леките случай кучетата ще проявят хрема, висока температура, липса на апетит, след няколко дни може да се наблюдава и променя в цвета на очите.
В по-тежките случаи се установяват повръщане, висока температура, унилост, коремна болка, оток на крайниците, жълтеница. Често този развой завършва летално.
Лечението на хепатита изисква интензивна терапия в болнична обстановка. Тъй като това заболяване е вирусно, няма специфичен препарат. Целта на лечението е да не се развие вторична бактериална инфекция и да се даде шанс на имунната система сама да се справи с вируса. Прилагат се венозни разтвори, антибиотици, имуностимулатори, витамини и хепатопротектори.
На пазара съществува разработена ваксина. Тя се прилага рутинно чрез ежегодната ваксинация на кученца. Ваксинацията е много успешна и спомага за ограничаване на това заболяване.
Портосистемен шънт при кучето.
Голямата чернодробна вена събира венозната кръв от цялата храносмилателна система и нормално я отвежда в черния дроб за унищожаване на токсините и отпадните продукти от храносмилането. Чернодробният шънт възниква, когато кръвта заобикаля черният дроб и той не може да неутрализира токсините. Това заобикаляне е следствие на наличие на вродени функциониращи остатъци от кръвоносни съдове (вроден портосистемен шънт) или на новообразували се кръвоносни съдове, които заобикалят черния дроб и кръвта не може да се пречисти. При възрастните животни заболяването е следствие на цироза или други заболявания водещи до тежки увреждания на чернодробния паренхим (придобит портосистемен шънт).
Нормално всички фетуси преди раждането имат допълнителен кръвоносни съдове, който отвеждат кръвта през черния дроб към сърцето. При раждането нормално този съд закърнява и се затваря. Вродения портосистемен шънт се развива, когато този съд не се затвори.
Предразположени породи са йоркширски териери, ирландски вълкодав, териери, бигъли.
Заболяването обикновено се проявява в млада възраст и се характеризира с признаци от страна на нервната система-гърчове, притискане на главата в стената, дезориентация и некоординирани движения, въртене в кръг. Обикновено клиниката се проявява след нахранване. Някои кучета не показват клиника докато не пораснат, тогава те започват да правят чести инфекции на отделителната система и образуват камъни в пикочния мехур.
Вашият ветеринарен лекар ще назначи задължително кръвни изследвания. Отклоненията, които се наблюдават са:
Задължително кучето трябва да се подложи и на ехографско изследване с Доплеров анализ на кръвния поток. Вашият лекар може да препоръча ЯМР, Контрастна рентгенография на черния дроб, Компютърна томография.
При поставяне на диагнозата в напредна възраст прогнозата е добра при промяна начина на хранене и включване на подходяща диета. За съжаление при развитието на неконтролируеми нервни признаци много животни биват евтаназирани. Прогнозата е отлична при животни с екстрахепатален шънт, които са подложени на хирургична интервенция.
Целта на медикаментозното лечението е да се намали резорбцията и образуването на токсини в дебелите черва. Прилагат се системен подход изразяващ се в:
Хирургичното прекъсване на кръвоносните съдове се осъществява с различни оклузори. След операцията малък процент кучета развиват придобити шънтове и трябва да се менажира това заболяване с медикаменти до края на живота на кучето.
Това е състояние, при което отново имаме признаци от страна на Нервната система. Следствие на силно уврежда на черния дроб се натрупват токсини в кръвта, които потискат и нарушават функцията на главния мозък. От това заболяване страдат както кучетата, така и котките.
Най-често при кучето тя е следствие на портосистемен шънт, чернодробна недостатъчност, тежко чернодробно заболяване. При котките е следствие от чернодробна липидоза. Породите котки, които са предразположени са от представителите на сиамска и хималайска порода.
Признаците се наблюдават след нахранване и включват лигавене, залитаща походка, тремор, притискане на главата в стени и предмети, диария, жълтеница и учестено уриниране.
След извършване на лабораторни изследвания, вашият ветеринарен лекар може да заподозре това заболяване, ако има следните промени:
За потвърждение на диагнозата е необходимо да се направят и рентгенография и ехография на коремна кухина. Също така може да бъде препоръчано да се направи ядрено магнитен резонанс, компютърна томография на главния мозък и биопсия на черния дроб. Биопсията се направи като под ехографски контрол и се взема парче от чернодробната тъкан и се изпраща за хистологично изследване.
Това е вродено заболяване, следствие на което малките кръвоносни съдове в черния дроб остават недоразвити и не могат да доставят кръв до чернодробните клетки. Впоследствие черния дроб атрофира (намаляват му се размерите).
С това заболяване се раждат животните, то е генетично обусловено. Често се среща при йоркширските териери, дакели, малтийски болонки, пудели, шит цута, кокери и др.
Заболяването може да остане скрито до навлизане на кучето в зряла възраст. Наблюдава се забавяне на растежа и в с напредване на възрастта се появяват диария, повръщане, извратен апетит.
Кучетата изпитват силна жажда и често развиват камъни в пикочния мехур и инфекции на отделителната система.
С напредване на заболяването могат да се проявят признаци от страна на нервната система-гърчове, залитане и др.
Диагнозата се поставя след извършване на кръвни изследвания, образна диагностика и биопсия на черен дроб.
Това заболяване не се лекува нито хирургично нито медикаментозно, а се контролират клиничните признаци.
Животни с доказано заболяване се изключват от разплод.