Заболявания при зайците

Отличителна статия
Отличителна статия

Кои са основните характеристики на заекът?

Зайците живеят средно между 5-10 години. Тегло им варира според породата от 1 кг. (холандско джудже) и 10 кг. (гигански породи зайци). Нормалната им телесната температура е между 38.00-39.5 градуса по Целзий. Сърдечната честота е 130-325 удара в минута. 

Какво е зрението им?

 В природата зайците са плячка. Еволюцията на животните им е дала някои предимства срещу хищниците. Едно от тях е странично разположените очи. По този начин те имат голям обхват на зрение (почти 360 градуса). Недостатъка на това разположение на очите е създаването на две слепи точки, едната от които е разположена между двете очи (пред носа), а другата точно зад ушите. Този недостатък се компенсира от добре развитият слух и обоняние. Зайците имат много добре развито зрение, както през деня, така и през нощта. Те са далекогледи, което им позволява да засекат опасност от много далечни разстояния. 

Кога достигат полова зрялост и колко време продължава бременността?

Зайците достигат полова зрялост между 4 и 9 месечна възраст, като това зависи от породовите характеристики. Дребните породи съзряват в по-млада възраст, за разлика от едрите породи зайци. Веднъж достигали полова зрялост зайкините могат да се използват за развъждане приблизително 3 години, а мъжките 5 години. Бремеността трае между 30-40 дни. Малките породи раждат по-малък брой поколения. Раждането обикновено е вечер или рано сутрин. Продължителността на родилния процес е приблизително 30 мин. След раждането зайкинята изяжда плацентата си (в дивата природа те са плячка и по този начин прикриват следите си). Малките се раждат голи и слепи. Те са напълно зависими от майка си. Около 24-28 ден след раждането майката ги отбива.

Трябва ли да се кастрират зайците?

Кастрацията е препоръчителна. Тя намалява:

  • Агресивността и териториалността, което спомага при отглеждането на два доминантни заека в едно помещение.
  • Предотвратява маркирането на територия. 
  • Намалява риска от ракови образувания. 

Желателно е кастрацията да бъде извършена до две годишна възраст, най- добре между 6 и 9 месечна възраст.

В нашата ветеринарна клиника всяка седмица се кастрират както женски така и мъжки декоративни зайци и морски свинчета. Процедурата се провежда под инхалационна анестезия е след проведени предоперационни изследвания.

Болен заек 2

Какви заболявания на половата система се срещат?

Некастрираните женски декоративни зайци развиват заболявания на половата система (яйчници и матка), които могат да бъдат летални за тях.

  • Пиометрата (Pyometra) е гнойно възпаление на матката. Най-честите изолирани причинители са Pasteurella multocida и S. аureus.  Това състояние е спешно. Клиничните признаци са отпадналост, летаргия, отказ от храна и  вода. 
  • Аденокарцинома на матката е злокачествено туморно образувание, което е бавно прогресиращо. Най-често се среща при възрастни некастрирани зайкини.
  • Псевдобременност (лъжлива бременост) се предизвиква от хормонален дисбаланс. Клинично се проявява в правене на гнездо, поява на млечен секрет в млечните жлези. Това състояние продължава около 17 дни, като може да премине спонтанно или да прерастне в пиометра. Често води до мастит.

Мъжките животни също страдат от заболявания на половата система. При тях се наблюдават: крипторхизъм (атипична локализация на един или двата тестиса в коремната кухина), орхити (възпаление на тестисите) и туморни образувания. 

Кои са най-честите стомашно-чревни заболявания?

Основните гастроинтестинални проблеми при зайците идват от неправилната диета. Ниското съдържание на фибри (сено) в ежедневното хранене води до намаляване на перисталтиката на дебелите черва и до бурна ферментация в цекума. Зайците имат уникална храносмилателна физиология, при която сляпото и дебелото черво имат сложен механизъм за отделяне на смилаемите и лесноферментиращи компоненти, като същевременно изхвърлят компоненти от суровите влакнини.  Прекомерното даване на плодове и зеленчуци също предизвиква стомашни проблеми.

Грешките в храненето водят до неправилно износване на зъбите.  

Стаза на гастроинтестиналния тракт. Най-честите причини за това състояние са неправилното хранене, стресовите ситуации, скритите заболявания, като камъни в бъбреците, прорастнали зъби и др. Характеризира се със стоп на чревната перисталтика, вследствие на което настъпва бурна ферментация в червата и образуване на газове. Заека постепенно или внезапно отказва да се храни, отказва вода, слабее, коремната област се издува и заема специфични пози, с които се цели да намали болката в коремната кухина и да облекчи дишането. Диагностиката в нашата клиника се поставя след обстоен преглед при специалист по зайците. Ветеринарният лекар е длъжен да назначи  и допълнителни изследвания, като рентгенография на коремната област, ехография и кръвни изследвания.

Остра гастроинтестинална дилатация или обструкция (запушване). Това състояние е силно болезнено и спешно. Запушването на стомашно-чревният тракт може да се получи от трихобезоар (конкремент образуван от косми и хранителни маси), цели погълнати ядки, пластмасови парчета или други чужди тела. Клинично се проявява с внезапен отказ от храна, не се образува фекална маса и животното е силно отпаднало. Нерядко зайците издават силен звук (все едно извикват) и умират още в домовете си. Терапията е чрез бърза хирургична интервенция. 

Невъзможност за цекотрофия. Цекотрофията е нормален храносмилателен феномен характерен за зайците, при който те изяждат меката част от изпръжненията си, които са богати на важни хранителни вещества. Невъзможността за изпълнение на това явление най-често се наблюдава при наднормено тегло и проблеми от ставен характер, при което заека не може да стигне до ануса си.

Острицата (Passalurus ambiguus) е вътрешна паразитоза засягаща тънките и дебелите черва на заека. Тя е сапрофитен обитател на чревния тракт т.е. не предизвиква явна клиника, а подпомага храносмилането. При силна инвазия клинично се проявява със силен сърбеж в аналната област и визуализиране на бели червеи в изпражненията. Трудна е за лечение, защото зайците са копрофаги (изяждат си изпражненията) и се самопрезаразяват.

Кокцидиоза/Еймериоза е вътрешна паразитоза, която засяга гастроинтестиналния тракт на зайците. Това е едноклетъчен паразит, чийто цикъл на развитие е сложен. Кокцидиозата е фатална за млади зайци под 6 месечна възраст. Съществуват около 12 вида еймерии, които паразитират в черния дроб (E. Stiedae) и червата на заека (Eimeria perforans, Eimeria magna, Eimeria media, Eimeria irresidua и др.). Чревните кокцидии могат да съществуват като коинфекции, т.е. един заек да бъде засегнат от няколко вида. Зайците могат да бъдат заразени, но паразитозата да не се проявява клинично освен при спад в имунитета (лоши хигиенни условия на отглеждане, стрес и др.). При откриването на ооцисти (междинна форма на кокцидиите) във фекалиите на клинично здрав заек това не означава незабавно лечение. Клинично паразитозата се проявява с диария, която може да бъде от лека до силна степен. При продължителна диария организмът се дехидратира и настъпва силна дисбактериоза. Човек не може да се зарази от видовете кокцидии при заека.

Енцефалозооноза/Тортиколис се причинява от микроспоридии (едноклетъчен паразитен) Encephalitozoon cuniculi, който показва зоонозен характер. Зайците се заразяват чрез контаминирана урина, като е възможно и трансплацентарно заразяване. След поглъщането на спорите първите таргетни органи са бъбреците и някои вътрешни органи (бял дроб и черен дроб), след известен период от време се засяга и нервната система. Основните клинични признаци след засягане на нервната система са наклонена глава, въртене в кръг, атаксия, пареза. Това е основния причинител на бъбречна недостатъчност при зайците. Енцефалозоонозата има и други клинични прояви свързани с грануломатозен нефрит (засягане на функцията на бъбреците), хепатит, пневмония, увеит и др. 

Стомашно-чревните заболявания имат различен характер и са с разнообразни етиологични причини. Не оставяйте декоративният си заек без ветеринарен лекар. Това са деликатни животни с чувствителна храносмилателна система. Нашите специалисти по зайци препоръчват профилактични прегледи през 3 месеца и изхранване с определени храни. Често се налага зайците да бъдат приемани за болнично лечение в нашият хоспис. При тях, както и при кучетата и котките се поставят венозни източници и се предприема флуидна терапия за коригиране на електролитните промеби.

Болен заек 3

Зъбите на заека. Кои са основните зъбни заболявания? 

Зайците са дифиодонти т.е. имат млечни зъби, които малко преди или малко след раждането се подменят с постоянни. Всички заешки зъби са хипсодонтни (с дълга корона) и елодонти (непрекъснато растящи и никнещи) зъби. Те се определят като радикуларни зъби, защото не развиват анатомични корени. Зайците имат общо 28 зъба в устната си кухина-6 резеца (два големи на долната челюст, два големи на горната челюст и два малки горни резеца) премори и молари, чиито общ брой е 22. При зайците липсват кучешки зъби, за това имат празно пространство между резците и кътните зъби (премолари и молари), наречено диастема.

В основата на денталните заболявания при зайците са непрекъснато разтящите им зъби. При дъвчене, горночелюстната и долночелюстната редица упражняват натиск и се трият една в друга, като по този начин зъбите се  самоизтъркват. Първичните дентални заболяванията по проучвания са четири: 

  • вродени аномалии и аномалии в развитието
  • травматични наранявани
  • необичайно износване
  • метаболитни костни заболявания. 

Въпреки, че честотата на прорастване на задните зъби е по-голяма, стопаните забелязват израстването на предните зъби-резците. Най-често зъбните проблеми идват вследствие на неправилната диета т.е. недостатъчно фибри и прекомерно много гранулирана храна, зеленчуци или плодове. В тези случаи дъвкателната повърхност на двата реда задни (букални) зъби не се износва правилно, което води до ошипявания на зъбите. В зависимост от големината на шиповете може да се стигне до нараняване на езика или бузата, което е съпроводено с много висока степен на болка. Зайците първоначално започват да отказват сено, като предпочитат по-меки храни. Впоследствие се стига до отказ на всякаква храна, дори и на вода. Отказът от храна може да е фатален за вашият заек. Това води до отпадналост, образуване на абцеси в устната кухина, стаза на гастроинтестиналния тракт и остеомиелит. Диагнозата се поставя след клиничен преглед от специалист по гризачи и след получаване на резултатите от диагностичните изследвания. Препоръчително е да се направят кръвни изследвания и рентгенови снимки на горна и долна челюст. 

Ветеринарна клиника “Ню Вита” разполага с всичко необходимо за оказване на медицинска помощ при всички видове гризачи.

Нашите специалисти по зайци преповъчват прегледи при ветеринарен стоматолог поне два /три пъти в годината. 

Дерматологични проблеми при зайците. Защо на заекът ми му пада козината?

Този вид животни страдат от много кожни заболявания. Ако видите, че вашият любимец има зачервявания по кожата и липса на козина трябва да направите консултация с ветеринарен дерматолог. Засилен косопад може да се наблюдава при стресови ситуации или сезонно при смяна на сезоните. Най-често срещаните кожни заболявания характерни за зайците са:

Ушната краста (Псороптоза) е ектопаразитоза, която се предизвиква  от Psoroptes cuniculi, представляващ микроскопски видим крастен кърлеж с жизнен цикъл приблизително 3 седмици. Засяга ушите и предизвиква много силен сърбеж, тръскане на главата и образуване на ръждиво-кафяви крусти в ушния канал. При ненавременно третиране може да предизвика отит с неврологична симптоматика. Тези паразити могат да бъдат трудни за лечение. Хората също могат да се зарязят.

Краста по зайците (Саркоптоза). Това е външна паразитоза, проявяваща се с силен сърбеж, алопеция (опадване на козината) в определени участъци и образуване на твърди крусти по кожата. Крастните кърлежи обитават кератиновия слой на епидермиса. Те правят тунелчета в кожата и отслабват защитните й механизми, в следствие на което тя силно се възпалява (дерматит). Различни видове крастни кърлежи могат да предизвикат това състояние- Cheyletiella parasitovorax, Leporacarus gibbus, Sarcoptes scabei (често срещани паразити при котката и кучето), Notoedres cati (крастни кърлежи при котките) и Demodex cuniculi. Крастните кърлежи не са строго специфични към своя гостоприемник, т.е. човек може се зарази. 

Дерматофитоза. В нашата практика, често изолираме патогени гъбички от козината на зайците. Лечението на всяка гъбична инфекция е продължително, тъй като това са упорити кожни инфекции. 

 Може да се доверите на нашите специалисти по екзотични животни. За повече информация позвънете на 0899 52 53 55.

Бързо набиране